Затворих очи, вътре в себе си вникнах,
капака на душата си аз полека вдигнах.

Тихо се промъкнах в този друг свят,
но вместо свят открих черня цвят.

За малко не пропаднах в яма тъмна.
Метнах камъче и май бе бездънна.

Обърнах се назад, аз удивен и потресен,
залостих капака, отговорът остана неизвестен.

Затърсих в другите души край мен,
дали и те на ямата са в плен.

Черна като катран и безкрайна бе.
Дали се запълва? Разбрах, че не.

Потъваха там предмети и удоволствия
от края на света, скъпи продоволствия

Но дупката стои пак празна и черна,
нови желяния има. Иска!, за това е нервна.

***

Завладяхме света, горите онищожихме
и безрасъдно с отрова продължихме.
Защото ямата става все по - голяма,
а спасение от жаждата...  няма!

Ами сега, когато Светът е пред своя край,
как ще пълним ямите си? Идва и нашият край!